С цветя могат да се сътворят какви ли не пейзажи в градината. Цветята могат да се подредят в лехи, да се съчетаят с камъни в скални кътове и алпинеуми, да омекотят линиите на строгите архитектурни форми, да разкрасят водните площи. Но човешкото въображение не спира дотук. Фантазията е родила идеята да се създадат невероятни пищни и ярки килими от цветя, наричани още цветни фигури, мозайки или арабески. Мозаечните цветни фигури са сложни композиции сред тревните площи. Граничните им очертания най-често описват прости геометрични изображения – многоъгълник (правоъгълник, квадрат, триъгълник...)

или кръг. Вътрешността на тези килими са с красив рисунък, изпълнен чрез съчетаване на растения от различни видове или хибриди. Те водят началото си от т.нар. “бродирани партери”.
Предполага се, че цветният партер е възникнал при феодализма. Тогава религията играе изключително важна роля в обществено-политическия живот. Това дава отпечатък и върху градинско-парковото изкуство. През средните векове то е доста строго, сковано и ограничено. Развива се единствено в манастирските градини, в които се оформят квадратни лехи, а в центъра се изработва кръгла цветна фигура с готическа

чешма или кладенец. Тя е предшественик на цветните мозайки и създава алюзия за катедрален готически витраж. Макар и по-рядко цветни партери се срещат и в мавританските градини в Испания. Тези интересни композиции достигат най-голям разцвет през ренесанса, барока и класицизма, когато се създават забележителни килими от цветя. Няма дворцов ансамбъл, резиденция или вила, която да не разполага с голям парк. Задължителен елемент на градините тогава са пищните бродерийни партери. Обикновено те се разполагат на централно място, така че да могат да се наблюдават от прозорците на дворците.

Често в един парк се срещат множество цветни арабески с изящни декоративни мотиви. Едни от шедьоврите на градинско-парковото изкуство, в които присъстват тези сложни цветни килими, напомнящи бродерия са: Версай (край Париж), Нимфенбург (край Мюнхен), Шьонбрун (край Виена), Белведере (край Виена), вила Албани (край Рим), вила Гарциони (край Песция, Северна Италия) и много други. В България подобни примери са парковете на Евксиноград и Двореца Балчик.
Като правило този тип цветна композиция се използва само на определени места – исторически паркове или

исторически зони на селища, в представителни части, където се изгражда тържествена обстановка и територии, свързани с известни традиции на зацветяването. Въпреки специфичността си и своя класически характер, мозайките от цветя все по-често навлизат и при озеленяване на бензиностанции, вериги за бързо хранене, бизнес-центрове, както и за изписване на рекламни надписи и изрисуване на емблеми. В килимите от цветя се съдържат най-различни мотиви, чрез които се търси определено емоционално въздействие. Някои от тях наподобяват национална шевица, други са с изящни орнаменти,

а трети са по-семпли и изчистени. Често в издължените цветни партери един мотив се повтаря или няколко различни мотива се редуват в определена закономерност. Популярен е и т.нар. английски партер, който представлява тревна фигура, окантена с ивица от килимни цветя. Подобно е впечатлението, което оставят геометричните и геометризирани цветни композиции. При тях липсва сложен рисунък и обикновено се съчетават багрите на малко на брой видове. Много характерен начин за зацветяване на прости геометрични фигури е те да се запълнят с един чист тон, който да е обрамчен с контрастен хармоничен

цветен бордюр. При по-сложните композиции растителния материал се засажда върху площ със сложно геометрично очертание (звезда, елипса, съчетание от няколко форми). Елипсовидните фигури от цветя, разположени сред тревата са известни под името цветна кошница. Типични са за Белгия.
За “бродиране”на живите килими се използват ниски сезонни цветя с дребни листа, гъста листна или цветна маса, ярък колорит. Това е необходимо, тъй като тук се търси въздействие не на отделния цвят, а на наситения тон на цялата композиция. Границата между

багровите петна трябва да бъде точно очертана, поради това се избягват растения, които се разрастват настрани, а се предпочитат такива, които търпят подрязване.
През пролетта партери се сътворяват от теменуги, незабравки, лалета, паричка, плюскавиче.
Лятно време в мозайките присъстват различни сортове копривка, ирезине, сантолина, гнафалиум, бегония и др. Геометричните и геометризирани фигури се изграждат и от градинска бегония, петуния, пламък, турти (тагетеси), кученца, алисум, лобелия, хелиотроп,

флокс, сенецио, цинии, кана, гергини, синьо пухче, мушкато.

Гнафалиум (Хелихризум; Gnaphalium lanatum, Helichrysum petiolare)
Използва се изключително често в цветните фигури като дава плътна сребриста багра. Той е листно-декоративно растение, силно окосмено с нежни бели власинки. Индивидите са много гъсто облистени с дребни, последователни, меки и пухкави сребристобели листа с лек зеленикав оттенък. Търпи подрязване, така че обемът може да бъде моделиран.

Трябва да му се осигури пряко слънчево огряване, за да не се удължат междувъзлията. Понася периодични засушавания на почвата, както и ниска въздушна влажност.

Копривка (Coleus blumei)
Копривката също е един от основните видове за мозайки и геометрични и геометризирани фигури. Украсният елемент при това растение са листата. Те са прости, овално ланцетни, с едро равномерно назъбена периферия и наподобяват тези на копривата. Съществуват най-различни култивари, които варират

по размери, степен на назъбеност, рисунък и цветове. Срещат се зелена, жълта, розова, червена, кафява, бронзова, виолетова багра в многобройни нюанси и съчетания. Това богатство дава възможност дори в една килимна фигура да се използват само хибриди на копривката. Тя също може да се подрязва и съответно да се регулира обема й.

Ирезине (Iresine lindeni)
Ирезинето е много популярно листно-декоративно растение, което е незаменимо в арабеските,

издържани в червени тонове. Листата му са овални или ланцетни, целокрайни и разположени нагъсто по стъблото. Целият вид е обагрен във винени или кафяво-червени цветове. Има култивари с бронзово-червени, с жълто-зелени листа с червени жилки, както и зелени листа с жълти жилки. Всички сортове се нуждаят от пряко слънце за да не изгубят ярките си багри.